Tag Archives: ЗАПСП

ZAPSP

Собственик на интелектуална собственост?

Share Button

МА

Мариана Андреева е юридически съветник на сдружението за колективно управление на авторски права  - ФИЛМАУТОР от началото на 2010 г. Дипломира се при ЮФ на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 2003 г. работи в сферата на интелектуалната собственост и в частност (през последните 5 години) в сферата на колективното управление на права в аудио-визуалния сектор.

35mm:  На какви права е носител кинооператорът според българското законодателство?

Кинооператорът е един от тримата носители на авторско право върху филма и като такъв и в този смисъл той има всички онези права, които законът гарантира на всеки един автор на произведение: правото името му да бъде посочено по съответния начин във филма, правото да иска да бъде признато авторството му върху неговия принос във филма, правото по никакъв начин да не се накърнява целостта на филма. Чл. 15 от ЗАПСП регламентира конгломерат от неимуществени права за всеки един автор (в случая кинооператор); съответно чл. 18 урежда всички имуществени права, елементи на авторското право, които уреждат използването на филма, в чието създаване кинооператорът участва и съответно, на които той е титуляр.

Сценаристът, режисьорът и операторът са тримата фактори, които в съвкупност като съавтори имат права върху аудио-визуалния продукт, който създават.

35mm: Какви въпроси трябва да зададе кинооператорът на продуцента преди да подпише договор?

Могат да се оформят две големи групи въпроси: първата група касаят процеса на създаване на филма – т.е. какви права и задължения има кинооператорът в рамките на създаването на филма; и втората голяма група въпроси произтича от последващата реализация на филма – след като филмът вече е създаден, какво се случва?

В първия случай, когато говорим за процеса на създаване на филма, кинооператорът е този, на когото се възлага цялостното заснемане на филма – с всички детайли в този процес, като се поставят изисквания той да се съобразява с указанията на режисьора, със съвместните указния на режисьор и продуцент; дава му се свобода – една творческа гледна точка – дотолкова, доколкото все пак той е човекът, който вижда и заснема видяното. Всичките му задължения са свързани с нормалното протичане на снимачния процес и всъщност много повече въпроси възникват във втората фаза, когато филмът вече е факт.

Тогава обикновено от кинооператора се очаква да отстъпи на продуцента всички права, които законът му дава – неимуществените права или поне тези от тях, които са прехвърлими, защото има и такива, които законът не позволява да се дават  на никой друг (каквото е правото на авторство) и всички имуществени права, които законът гарантира, за да може по-нататък продуцентът да експлоатира филма, да ползва филма или да разрешава ползването му от трети лица, съответно от това да се реализират приходи.

Въпросите възникват, когато трябва да се уговарят възнагражденията за отстъпените права. От една страна, кинооператорът е човекът, който участва в процеса на създаване на филма и отстъпва на продуцента определени права, от друга страна, той е човекът които би следвало да получава приходи за тези права от последващото използване на филма.

Най-големите проблеми идват от това, че договорките, които се постигат към момента на сключване на договора, са –  възнаграждение, което е едно, общо за създаването и за отстъпените права или изобщо няма уговорка за последващото използване на филма.

В повечето случаи продуцентите не искат подобни клаузи в договорите с кинооператорите с аргумента, че те са незащитими пред по-нататъшните разпространители на филма. Според  мен, в по-голяма степен проблемът е свързан с това, че и до настоящия момент сред продуцентите – няма  разбиране от тяхна страна, че възнагражденията за кинооператор, режисьор или сценарист, които са автори на филма, когато филмът вече е в публичното пространство и се реализира, идват не от продуцента, а от някой трети, който показва филма или го ползва. Всъщност това са пари, които излизат от джоба на някой трети и генералният въпрос е – когато този трети плати пари, ще стигнат ли те и до автора на филма?

Обикновено продуцентът предоставя завършения вече филм на една медия, която го включва в програмата си. Той е този, който разрешава излъчването, филмът да бъде излъчен или предаден по кабел в зависимост от това какъв профил е медията и какъв е правният статут. След което съответната програма влиза в кабелни мрежи, мрежи на сателитни платформи или по някакъв начин част от съдържанието й или цялото съдържание влиза в интернет – технологичните възможности са всякакви.

Това, което авторите трябва да знаят, в частност кинооператорите, е, че последващите ползватели са тези, които дължат последващи възнаграждения на продуцента и на авторите.

Презентация: „Как да уреждаме правата за използване на филми?”

(Следва продължение)