Tag Archives: Tilt Shift обективи

Vatsov

Иван Вацов и приказната „Вила Роза”

Share Button

Твърде късно е да се страхуваш. 

Иван Вацов (Ivan Vatzov, IMDb) завършва 151 СОУПИ, гр. София, технологичен аудио-визуален профил, както и НБУ, филмово и телевизионно операторство.

Повече от 10 години е част от операторските екипи на Nu Boyana Film Studios, заемайки различни позиции: от видео асистент, втори и първи асистент до камера оператор и оператор втори екип. (Списъкът с холивудските филми, които се снимат в Nu Boyana, е дълъг, а актьорите пред камерите са кинолегенди като: Патрик Суейзи, Куба Гудинг Джуниър, Рей Лиота, Сър Бен Кингсли, Морган Фрийман, Винг Реймс, Анди Гарсия, Вал Килмър, Антонио Бандерас, Харисън Форд, Мел Гибсън, Мариса Томей, Колин Фарел, Ед Харис…) Иван има възможността да работи със световноизвестни кинооператори като Ръсел Бойд, Питър Мензис Джуниър, Марк Варго.

photo Ivan_1

Срещаме се с Иван Вацов заради работата му като главен оператор на българския психотрилър „Вила Роза”- филмът, който напомни, че думата киносъбитие съществува.

***
Преди да има сценарий, имаше проект – Мартин (Мартин Макариев, режисьор на филма) много искаше да снима психотрилър и преди да има готов сценарий, имаше задълбочени обсъждания как това да се случи.
Впоследствие знаехме много добре какво правим на терен – сценарият беше 92 страници и не се промени „една запетайка” след началото на снимки, което много рядко се случва.

***
Специално за този проект преценихме, че е по-добре да се снима с Red Epic, заради рoу формата и по-високата резолюция с оглед многобройните CGI кадри във филма. Red Epic е малка, удобна кинокамера, подходяща за различни начини на снимане; развива по-голям каданс в сравнение с повечето дигитални камери на пазара.

Работих с комплект обективи Zeiss Ultra Prime. В сцената, когато всички играят карти в началото на филма, гледните точки на Васил (Калин Врачански), когато той е обладан от извънземни сили, снимах с Arri Tilt&Shift обектив. Избрах ги, защото променят фокуса много интересно.
Любимите ми обективи са на Panavision.

***
Във „Вила Роза” използвах много филтри – и на прожекторите, и на камерата.
Предварителните тестове много ни насочиха – за филтрите, грима, обективите. Имам база данни с 200 филтъра с Калин Врачански и други актьори.

***
И Мартин, и аз сме на мнение, че актьорът движи ли се – и камерата трябва да се движи. Не разполагахме със стедикам през целия снимачен период, затова стедикамшотовете бяха стриктно планирани. Знаеше се къде и как трябва да се снимат. Имахме два много сложни кадъра – един направи Славян (Славян Стойчев), един Ицо (Христо Генков). Ицо беше от втория етаж – Дора (Елена Петрова) се събужда, тръгва по коридора, надолу по стълбите, минава през цялата къща, светкавици отвън, осветителите с едни огромни прожектори горе на втория етаж мигат със светкавиците, по време на кадъра слизат долу на първия етаж, защото нямаме друг прожектор…

За един от кадрите – Васил се разхождаше в гората, използвахме кейбълкам с дължина на линията 100 м, а камерата се въртеше на 360 градуса.

***
19 снимачни дни, 6 дни работим, 1 почиваме.
Екипът е най-важен – аз съм започнал като видео асистент, после станах втори асистент, за кратко бях първи асистент, камера оператор и сега в по-голямата част от работата си съм главен оператор. Имам много колеги приятели, с които съм работил през годините, познаваме се и това помага. Във „Вила Роза” имахме страхотен екип! Нямаше един човек на терен, който да не е позитивен, всички бяха на място, всички бяхме заедно и всички искахме да направим този филм. Никой не си гледаше часовника кога е обедна почивка, кога ще си ходим, никой не правеше забележка, ако закъсняваме.
Моят екип беше брилянтен – грип, осветление, камера, художници, грим.

***
Комуникацията с професионалистите от визуалните ефекти е трудна – това, което те си представят, че трябва да се случи, на практика невинаги се получава. Специално за визуалните ефекти сторибордът беше много стриктен, нямаше как да се получи иначе, знаеше се какви ще са кадрите, в какви моменти ще се ползват, какво точно ще се случи. Работата по визуалните ефекти започна, като намерихме локациите, още преди да са заснети кадрите от филма.

***
Имахме и монтажист на терен – монтираше паралелно със снимачния процес. Всеки следобед гледахме, анализирахме сцените, които сме снимали предишния ден. Този процес е много важен – за режисьора, за ритъма на филма, за осветлението дори – взимаш някои по-смели решения и като ги видиш, че се получават монтажно навързани, продължаваш.

Архивният футидж с полицейските кадри, секвенциите в началото – Мартин искаше да не ги снимаме ние и въобще не сме присъствали на тези снимки. Той искаше друг екип, с друго разбиране, да няма капчица от нашия почерк.

С Мартин се стремим винаги движението на камерата да подчертава драматургията на филма. За нас движението на камерата е основен инструмент да разкажем една история и това, че използвахме доли, даде възможност да реализираме много от идеите си. Имахме щастието Миро (Мирослав Борисов, кигрип) да е част от екипа ни и с негова помощ решавахме всяка сцена с точните движения.

Използвахме доли, кран, стедикам, слайдър, искахме всички кадри да са в движение. Имаше много равен дървен под, който предразполага да работиш с доли без релси.
Затова много харесахме тази локация – подът беше огледален и равно, плавно, без проблем работихме. Качвахме долито навсякъде, на втория, на третия етаж.

Портативна remote head също използвах – Cartoni Remote Head беше нашата много добра, чисто нова глава. На третия етаж беше по-тясно, там не съм седял зад камерата, а снимахме с римоут хед. Тя позволява по-плавни движения, по-прецизни, отделно запаметява – може да повтаряш едно и също движение.

***
Имахме и един много дълъг кадър в началото на филма – вечерята; близък план в гръб на Васил, той се обръща, поглежда и камерата тръгва, минава през прозореца, изтегля се назад през целия двор, през дъба, през цялата долина и спира някъде в гората навътре – малка къща и вълкът на преден план.
Първо, кадър на интериора – с кран – изтегляш с крана до едно положение – пълна колаборация със сиджиаите, там всичко трябва да е много прецизно; после на екстериора друг кадър – къщата; отзад дърветата – с кейбълкам и накрая сиджиаите още повече екстендват кадъра назад, дорисуват го, за да може да стане – половин километър кадър.

Вълкът беше CGI. Имахме отделен снимачен ден, 20-ти, но той беше за няколко часа – на зелен екран снимахме различни пози на вълка.

***
Само халогенно осветление използвах. По-евтини прожектори, с повече мощност, по-благородни според мен като светлина, по-лесни за работа.
Метал-халогенното използвах за светкавици и за светлината на извънземните. То има друг интензитет и тъй като зрителят е свикнал да гледа един вид картинка, като се появят ефекти с това осветление, ги възприема като различни, свръхестествени, без да се налага да ги подчертаваш.

***
Екстериорът претърпя много промени.
В началото на филма, за пристигането на Васил и Надя (Лидия Инджова) – направихме алея. Истинският път беше много по-назад и като кадър нямаше да се получи добре; за да стане хубав кадър, трябваше колата да спре на друго място, да има път оттам, за да може диалогът да е в движение. И направихме алея, която минаваше през целия двор само за тази сцена. Снимахме със стедикам.

Мартин
Той ни кара всички да даваме максимума от себе си. Помагаме си много. Вдъхновява ни!
Беше болен, ходеше с три одеяла няколко дни подред и пак всичко беше точно. Има си сила в него – той искаше да направи този филм и това е.