Tag Archives: Auro 3D

dolby

Звукови формати

Share Button

Вероятно на всеки от нас се е случвало, в края на даден филм да коментира какво му е харесало и какво не, в това число и звука. Съвсем логично обаче е да се запитаме: какво е хубав звук? С една дума може да отговорим – естественият. За съжаление възпроизвеждането му с технически средства и запазването на неговата натурална красота не е толкова лесна задача.

Това показва и историческото развитие на звука в киното. Първите прожекции със синхронизиран звук са имали само един моно канал. Бързо става ясно, че разпространяването на звука, само от една точка зад екрана, не може да донесе търсения реализъм и да подкрепи достатъчно убедително действието на екрана.

Огромен скок в развитието на технологията за възпроизвеждане на звук в кино-салоните прави филмът „Фантазия” на Уолт Дисни през 1940 г. Той за първи път въвежда стереофоничния звук, т.е. звукът, който може да възпроизведе по-убедително чувството за пространство и обем. Разбира се първото нещо, за което се сещаме при споменаване на думата “стерео”, е двуканалният формат за домашно възпроизвеждане. Макар и стереофоничните формати в киното да са базирани на същите принципи, най-базовият двуканален вариант не е особено подходящ за киносалоните, поради техния обем и широчината на екрана. Така форматът Fantasound, изработен за самия филм, предлага 3 фронтални звукови канала.

Развитието продължава с редица формати, които подобряват качеството, като добавят още канали, разширяват честотния диапазон и увеличават динамиката на звука. В крайна сметка истинският пробив и масово навлизане на качествен стереофоничен звук в кината идва с форматът DolbyStereo в средата на 70-те години на XXвек. Той предлага три фронтални аудио канала и един обкръжаващ или ефектов канал. Публиката е обгърната със звук, като много по-убедително се представят посоките напред и назад.

Най-голямото ограничение за по-сериозно подобряване на качеството на звука е кинолентата, която дава твърде малки възможности за запис на звукова информация. Това частично се преодолява с появата на цифровите формати, които добавят нови аудио канали и повишават качеството на останалите компоненти. Най-широко разпространени в началото на 90-те години са форматите DolbyDigital и DTS. Те имат 3 фронтални канала и два обкръжаващи, като придобиват популярност под името 5.1 или съраунд формати. В последствие се разширяват с допълнителни обкръжаващи канали и достигат до актуалните към днешна дата 7.1 формати.

Нови възможности за развитие дава файловата прожекция на филми DCI. Освободен от ограниченията на лентата, звукът прави нов скок в развитието си. Става ясно, че добавянето на нови аудио канали в една равнина не може да донесе желаното подобрение. Усилията се насочват към третото измерение “височина”. Добавянето на високоговорители над основното ниво на пръв поглед носи предимство при локализация на звуци във вертикална посока (нагоре и надолу), но това в никакъв случай не е основното предимство. Сериозно подобрение на качеството на звука идва чрез насочване на ранни звукови отражения и част от реверберацията към тези канали. Така се постига много по-прозрачна звукова картина с по-добра локализация и тембрална вярност.

Актуалните триизмерни звукови формати към настоящия момент са DolbyAtmos и Auro 3D. Тях ще разгледаме малко по-подробно в друга статия.

автор: Калин Каралеев

Калин Каралеев работи като тонрежисьор от 2001 г. Преподава в НБУ, специалност “Тонрежисура”. Сред курсовете, които ръководи, е “Звук в киното и телевизията”. Участник е в множество международни форуми в областта на киното и телевизията като Insight Out, провеждан редовно в академията за кино и телевизия, HFF Potsdam-Babelsberg. Член на немския тонрежисьорски съюз VDT. Работи като Freelancer в България, Австрия и Германия.