Работа с Kodak Vision 3 при -40 градуса

Share Button

Новият пълнометражен игрален филм на оператора Калоян Божилов отново е заснет на филмова лента. Този път обаче условията, при които се провеждат снимките, са екстремни: 12-часов работен ден при температури от -20 до -40 градуса, 39 дни! Според нас това е първият бъгларски игрален филм, заснет на лента при подобни екстремни условия.

Подготвителният период за Калоян преминава в задълбочени проучвания и търсене на информация: среща се и обменя опит с оператора Рали Ралчев, чете статии от American Cinematographer, които раказват за предизвикателствата при снимане в екстремно студени страни; участва в екипа на реклама, която се снима на Антрактида и получава ценна информация от немския оператор Торстен Липсток за ръкавиците, с които да работи; провежда многобройни разговори с техниците, от които наемат техниката и разбира се, изчита наличната информация в сайта на Kodak.

Reka_Lena

Снимачен ден на терен – река Лена започва да се размразява

След огледите в Якутия (република Саха) отидохме в Германия и направихме тестове на оптиката. Имахме колебание дали да използваме Cooke Anamorphic, или Master Anamorphic. Оказа се, че  Cooke Anamorphic имат интересни аберации в краищата, а зоната на фокус е предимно в центъра на кадъра, което е дефект според инженерите от ARRI и те настояваха да ползваме техните обективи, защото са по-остри и без дефекти, нямат зони на безфокус. Реших обаче да снимаме с Cooke, защото целта ми не беше съвършено рекламно изображение, което да дава детайлност във всеки обект, а да създам характер и живот на действието, което се развива в центъра на кадъра. Като снимаш на подобно магическо място – безкрайно, равно и бяло – няма нужда да се фокусираш детайлно във фона.

MilkoLazarov_Kaloian_Bozhilov

Камерата е ARRICAM LIТЕ. Работеше с акумулатори, които бяха в кейсове с много добра изолация. Имахме 8 акумулатора, но на ден не ни се е случвало да ползваме повече от 2, като една батерия тежеше около 30 кг.

За техниката най-много ме притесняваше кондензът – вътре, където живеехме, беше изключително топло +40 градуса, а навън -40 градуса! Решението – изстудявахме предварително една от стаите и в нея съхранявахме техниката.

Единственият проблем, които сме имали, е, че стативът веднъж замръзна, не можеше да се отвие и трябваше да направя по-висока гледна точка. Опитахме се да го размразим със смазочен спрей, WD-40 – и това не помогна…

Но камерата, оптиката и флуидите на главата на стативите бяха подготвени за зимни условия – сменя се течността с такава, която издържа на по-ниски температури – смазваща смес, която е за ринговете на обективите и флуидите на главата. Ако изложиш един обектив със стандартните флуиди на -30 градуса, пръстените за фокус и бленда замръзват и не могат да се въртят, но когато са сменени флуидите – тогава работят нормално.

Cinematographer_Kaloian_Bozhilov

Kaloian_Bozhilov_ekipirovka

Екипировка за снимки при екстремни условия

Обувките ни бяха за арктически експедиции, минималните температури, на които издържат, са -100 градуса; многослоева подметка, включително и алуминиева подметка, която изолира от студа. Съвършената операторска ръкавица за екстремни условия е трислойна, с джобове за затоплящи гелчета.

Loudvane_lenta

Палатката, в която става зареждането на лентата. Лоудър е Емилиян Атанасов

За лоудването на лентата разполагахме с палатка, ушита за целта от материя, която в Якутия използват за покриването на коли през зимата. Палатката се затопляше от газова печка.

Лентата е KODAK Vision 3, разполагахме с всички емулсии – 50 Daylight, 200 Tungsten, 250 Daylight, 500 Tungsten.

Реших да ползвам различни емулсии поради факта, че снимаме в еднакви условия –  изцяло бяло – за да мога да разгранича дни, епизоди, състояния и да дам хакартер на изображението.  Не съм правил смесване на емулсии в епизод, а бях разделил емулсиите по епизоди. Използвахме 120 м и 300 м касети. Снимахме на 4 перфорации, което е максималният брой при стандартните камери. Една 120 м кутия е 4 мин., което не е достатъчно за дължините, които обича Милко (режисьор на филма) и се наложи да използваме 300 м кутии, за около 12 мин.

За първи път видях дейли (сканиран материал от лабораторията, който дава ориентир за експозиция, композиция, фокус) – втората седмица след началото на снимките!

Останах приятно изненадан, но това бяха 2-те най-напрегнати седмици в моя живот.

Лентата идва от Франция, пътува през Владивосток, докато стигне Якутия, не знаеш дали минава през скенер, как я съхраняват  – на влажно, сухо, топло, студено… След като пристигне при нас, започваш да работиш при условия, при които досега никога не си работил…

След това лентата тръгва по същия път обратно вече със заснетия материал – и не знаеш, ако мине скенер, как той ще повлияе върху емулсията. Не беше ясно дали DHL ще прекарват ленатта през X-Ray, или не…

И през тези 2 седмици сърцето ми не спираше да тупти от напрежение, нерви, не можех да спя, не можех да се храня.

Като движения на камерата се придържахме към стилистиката, която въведохме в „Отчуждение“ – без фартове, кранове, няма камера от ръка.

Iakutia

На терен се чува само пукане на лед и вятър – безкрайна тишина. До такава степен бях свикнал с терена, че можех да предвидя ще идват ли облаци, ще вали ли сняг, ще духа ли вятър.

Имахме и нощни снимки – прекарах 8 часа при -29 градуса на предната част на торпедото на един камион.

Bum_operator_Hari_boiadzhiev

Звукът на терен се записва от немския оператор Йоханес Доберенц, който работи в много кино ко-продукции.  Бум оператор е Хари Бояджиев.

Kaloian_Angel_2

Ангел Балакчийски е първи асистент оператор, Емилян Атанасов е лоудер, втори асистент е Теодор Фичев.

Purvi_snimachen_den

Шампанското от първия снимачен ден: режисьор Милко Лазаров, оператор Калоян Божилов

Благодарим на екипа на „Нанук“ за възможността да споделим информация зад кадър от проекта „Нанук“, както и за предоставения снимков материал.

***

Малките подаръци на „Áга“

Операторът Милена Стойкова имаше възможността да присъства на премиерата на филма „Áга“ в Берлин. Впечатленията й бяха: „Възхитена съм от филма във всяко едно отношение. Той е една поема. Картината на филма задоволява напълно съдържателните критерии на историята и естетическите на зрителя.“

М.С.:  Как дойде решението за снимане на лента? Знаем, често се аргументира, че снимането на лента е по-скъпо…

К.Б.: Решението да снимаме на лента дойде по естествен път, тъй като първият филм на Милко (Лазаров) също го снимахме на лента. Не сме имали големи колебания дали да минем на дигитална камера. Относно цената, да вероятно е по-скъпо (според мен вече е трудно да се каже дали е по-висока цената на филмова камера, лента и лаборатория от дигитален процес), но това се случи благодарение на факта,че имахме немски и френски ко-продуценти. Камерата и обективите ни ги осигуриха немците, а лентата и лабораторията – французите. „Истината“ е в копродукциите. Така имаш много повече възможности.

М.С.:  Опън гейт ли е снимано? Ако да, какви са били съображенията?

К.Б.: Снимах на 4 перфорации (open gate), тъй като ползвах обективи Cooke Anamorphic x2 и при тази оптика няма как да се спести пространство и трябва да се използва целия кадър. Въпрос на съотношение.

М.С.: След като е проявена лентата как е обработвана? През DI ли сте минали? С каква резолюция е сканирана? Копията за кино какви са – дигитални или има и на лента?

К.Б.:  Мечтая си да видя този филм от позитивно копие, но за жалост почти всички киносалони и фестивали вече са се преориентирали към дигитална прожекция. Поради тази причина след проявяването на материала преминахме на дигитална постпродукция. Монтираните дубли бяха сканирани 4К на Blackmagic film scanner и след това правихме цветови корекции в едно от студията на ARRI Media на Da Vinci Resolve система в перфектен киносалон с колориста Стефен Пол, който е работил и по ‘Облакът атлас’ и нашумелия наскоро тв сериал ‘Дарк’. Когато работиш с такъв професионалист, се вдъхновяваш и навлизаш във визията, която си си представял още преди снимките и резултатите са чудесни.

М.С.:  Има един кадър, когато Нанук тръгва за дъщеря си: тотал, той преминава в долния десен ъгъл на кадъра, а лявата страна на кадъра е изцяло в преливащо бяло. Това така ли е заснето или е постигнато в цветните корекции?

К.Б.: Интериорите са заснети в автентичната юрта, която виждаме и отвън. Наложи се да я преместим в близост до електричество, защото в Якутия не разполагат с пригодени за киногенератори. Така че, да, юртата е навън и е същата.

Тоталният кадър, в който Нанук тръгва към дъщеря си, а зад гърба му го следва снежна буря, е абсолютно реален. Даже си спомням, че по него почти не сме работили и с цветови корекции. Времето и мястото там ни предоставяха тези малки подаръци!

М.С.:  Най-важният съвет, който бихте дали на колеги, снимащи в подобни условия?

К.Б.: Много съвети мога да дам на колеги, които ще снимат в подобни условия. Но най-важното е да се подготвят – физически и психически.

М.С.: Основната емоция, която свързвате със заснемането на този филм?

К.Б.: Това бе проект, който дълго време очаквах и за който дълго време се подготвях. Завинаги ще остане в сърцето ми като нещо безкрайно очаквано и вълнуващо! Пожелавам си да имам още подобни предизвикателства. И да, проект, който ми отвори очите за възможностите, които ни заобикалят. Няма невъзможни неща.