v_hristov_web

Любов: Scope 2.39:1

Share Button

С дебютния си игрален филм „Жажда” (режисьор Светла Цоцоркова, продукция Front Film) Веселин Христов получава наградата „Златна роза” за операторско майсторство, както и най-високото отличие на фестивала, посветен на Димо Коларов – наградата „Златното око”. 

Не само благородния полъх на наградите, но и личното убеждение в брилянтанта работа на екипа „зад кадър”, ни подтикна да се срещнем с оператора Веселин Христов и да направим кратък анализ на продукционния период на филма.

Поетично планирана суша

Като референция за визуалната атмосфера режисьорът – Светла Цоцоркова,  му дава албум с картините на американския художник Андрю Уайът. Неговата стилистика определя  решението за избора на пастелните цветове във филма  –  кафяво, маслено зелено, червено, усещането за които се подсилва с противоположен акцент – синя врата, синя рокля, сини чаршафи, небе.

fenerche_web

magare_web

gora_web

Визуално усещане за суша и жажда

Целта на режисьора е да постигне привидното усещане, че нищо не се случва в света на героите, дните се повтарят,  но около тях витае напрежение – всеки обича и ненавижда всеки. Затова филмът е със статични кадри с „дълги” обективи – като че ли всяка гледна точка е някой наблюдава някой.

В.Х.:  Светла обича в кадъра да има това, което е нужно за кадъра, всеки кадър има някаква задача. Затова изглежда, че операторската работа подпомага драматургията, огромна заслуга в случая има режисьорът. Хубаво беше, че снимахме един филм, работехме по една идея.

prozorec_web

Камерата

Снимахме с ARRI Alexa+. Мисля, че от дигиталните камери, заради мекотата на цветопредаването и отличното възпроизвеждане на яркостните контрасти, тя е най-близо до филмовото изображение.

Обективите

Направихме много проби за обективите и накрая избрахме Cooke mini S4 – те имат топло цветопредаване и мек рисунък, затова решихме, че са най-точните за филма.

Снимахме с Cooke mini S4, като има и Cooke S4, които са по-висоk клас, но са много по-скъпи като цена. Неудобството при Cooke mini S4 е, че светлосилата им е 2.8, което означава, че разполагаш с една бленда по-малко и нощните, и режимните снимки са по-трудни. А Cooke S4 са на бленда 2 и са по-удобни за нощни снимки.

По-голямата част от филма е сниман с Cooke mini S4  50mm, 85mm, 100mm, 135mm, като допълнително за стойности над 100mm, 200 mm  ползвахме  варио обектив на Angenieux 25-250mm – стар модел, но „мек”, добре се съчетаваше с изображението на Cooke.

По предложение на камерния техник Симеон Киров не ползвахме ND филтри, а 2 поляризационни филтъра – единият обърнат на обратно, поставени в две различни чекмеджета. Когато въртиш 2 „пола” (поляризационни) филтъра, единият неутрализира другия и можеш да направиш от чисто черно до нормална плътност.

Предварително  нагласявах от обектива блендата, след това експозицията с двата „пола” филтъра, които завъртахме под определен ъгъл.

Тази техника  може да се използва успешно само когато се снима с по-дълги обективи, както направихме ние, защото, когато снимаш с по-широки обективи, се деформира изображението по краищата, понякога кашира филтъра, а друг път се получава неравномерност, все едно има градуиран филтър – единият ъгъл на кадъра е по-тъмен от другия. А когато снимаш с по-дълги обективи – деформацията остава извън кадър .

Неудобството на тази система е, че не ползваш светломер, а само вътрешния светломер на камерата.

Взехме това решение на терен и веднага пратихме проби на колориста Тодор Тодоров – защото при ALEXA, над ND 9 филтър трябва да сложиш и инфраред филтър, за да не се получи деформация в цвета на картината.

Затваряйки двата „пола” филтъра, правихме ND филтър много по-голям от 9 – 20 или 21 – но се оказа, че няма изкривяване на цвета.

pojar

Осветлението

Светла искаше в гората да изглежда сякаш само едно фенерче свети.  Решението беше да ползваме по-мощно осветление по-отдалече и по-разсято – да изглежда равномерно навсякъде, след което го намалявахме, така че да има минимум разработка и оставяхме рисуващо да действа фенерчето и допълнителни подсветки, които да имитират светлината от фенерчето.

За визията на филма много помогна и колористът Тодор Тодоров – топлотата на дневните снимки финално е постигната на цветните корекции, както и фината светлинна разработка на нощните сцени.

Форматът

Форматът е Scope 2.39:1. Kато разгледахме локациите, пейзажите и внушението, което искаме да постигнем, като разгледахме финално и картините на Андрю Уайът,  решихме, че форматът, който е най-подходящ, за филма, е scope 2.39:1.

fart_1

Интересното е, че строихме фартове по 60 м, които, за да се нивелират в неравната, планинска местност, беше необходим един камион дървен материал.

***

Най-дъждовното лято с красиви облаци

Избират региона около Сандански (мястото, където се провеждат снимките) заради статистическите данни на БАН и на метеорологичната станция в гр. Сандански, че там – в периода от май до октомври, дъжд не вали.

Когато пристигат обаче в края на юни за началото на снимките – започват обилни дъждове – тревата се раззеленява, спират снимачните дни.

В.Х.: Това обаче помогна от друга гледна точка – имахме много интересни облаци в небето в дните, в които не валеше, които не би ги имало, ако не беше разликата във времето.

Уцелихме най-дъждовното лято, за да снимаме суша.

kamera_kola

Фотокредит: Георги Маринов за Front Film

 

Вашият коментар