Кинопамет: колекцията на доц. Николай М. Теодосиев от стари киноплакати

Share Button

В Деня на народните будители решихме да ви представим съвременния народен будител доц. Николай М. Теодосиев – учен-химик и колекционер на изкуство, роден в град Бяла черква, посветил голяма част от специализираната научна литература, която издава, именно на родния си град.

доц. Николай Милчев Теодосиев

Поводът да го представим е експозицията от стари киноплакати, разположена в три зали в къщата му на ул. „Виа Понтика“ в Созопол.  Изложбата впечатлява с тематичния си подбор, мащаба/броя на плакатите и професионалната окачваща система, използвана за направата й.

Ето и част от разказа на доц. Теодосиев за колекцията му с киноплакати:

„… Аз се ориентирах почти веднага към селектирането на киноплакати с подчертана портретна характеристика на образите. Към това трябва да се добави и фактът, че вниманието ми бе насочено към старите киноплакати, произведени преди 1960 г., а това, поне у нас, е времето на реалистично, дори хиперреалистично изобразяване на лицата (модернизмът в ония времена никак не се толерираше). Така, аз търсех в плакатите едро представени лица на героите, с възможно максимално силно психологическо въздействие. В допълнение към това – силно актьорско присъствие или знакови заглавия.

Бедата е в това, че аз не съм киноманиак, дори почти не се интересувам от кино. Затова при колекционирането на стари киноплакати подхождах почти както при избора на картини. Но бързо осъзнах, че и с това занятие съм се захванал твърде късно. ,,Върховите” плакати бяха вече в сбирките на по-чевръсти събирачи. Аз обаче знаех, че и по-обикновените, но тематично подбраните плакати, обединени под единна идея, могат да формират най-малкото добре изглеждаща сбирка, а защо не и колекция.

В крайна сметка подбрах и закупих в късо време около стотина стари кино плаката. Това стана почти по същото време, когато стартирах строежа на къщата си в Созопол. Там, по конструктивни причини, се появи едно подземно помещение, съставено от няколко свързани клетки, което като че ли ставаше единствено за излагане на колекцията ми от киноплакати. Заедно със съпругата ми се заловихме да рамкираме максимално качествено плакатите, направихме професионална окачваща система и за 2-3 месеца експозицията беше готова.

Лично аз не оценявам колекцията си като нещо много сериозно. Преобладават плакатите от тоталитарната епоха, но това е време, което не можем да зачеркнем, а за по-младите може да се окаже доста интересно.

В хронологичен план съм подбирал плакати, отпечатани от края на 30-те години на ХХ в. до около 1960 г. Не може да се каже кой е най-старият плакат, изобщо казано нямам прекалено стари, да кажем от преди 1930 г. Общият брой на плакатите в експозицията е около 80. Не изглежда много, но представителната изложба на Шуменския музей, която съм гледал при гостуването ù в Бургас, съдържаше по-малко плакати, при това евтино и небрежно рамкирани.

Знакови заглавия на филми в сбирката няма. Идеята, която ме е водила, както вече казах, е друга. Все пак мога да спомена плакатите на няколко жалонни български филма като: ,,Под игото”, ,,Опълченците на Шипка”, ,,Гераците”, ,,Крадецът на праскови” и др. От съветските: ,,Адмирал Ушаков”, ,,Тайнствениат остров”, ,,Садко”, ,,Делото Артамонови” ,,Първопечатникът Федоров” и др. Сред останалите кинематографии могат да се споменат: ,,Пармският манастир” (Франция), ,,Прелюдия към славата” (Франция), ,,Младостта на Шопен” (Полша), ,,Рио Ескондидо” (Мексико), ,,Вдовицата” (Италия).

Експозицията заема три свързани помежду си зали с обща площ около 120 m2. В първата са подредени предимно стари, създадени преди 1944 г. филми – български и чуждестранни. Във втората зала са представени съветски филми предимно от началото на 50-те години на ХХ в. Третата зала представя филмови плакати – наши и чужди – от типично тоталитарната епоха – предимно от 50-те години на ХХ в.

Помещението с плакатите е напълно изолирано от слънчева светлина, температурата се поддържа целогодишно на 16±2 градуса по естествен път. Лятно време, за снижаване на въздушната влажност, работи непрекъснато влагоуловител.

Експозицията не е публична, но се показва на всеки от нашите гости, който посещава къщата ни.”

Доц. Николай М. Теодосиев е завършил специалност „Химия“ в Софийския университет, автор и издател е на книгите: „Кристализация от разтвори“ (2006);  „Каталог на българските печатни книги 1508-1878“ (2007); “ Родословие на Бяла черква“, I изд. (2008), II изд. (2009);  „От Чаталджа до Кървав камък (Военният дневник на Ангел Ц. Ненов от Бяла черква, 1912-1913) (2012); „Опис на колективните монетни находки от България“ в два тома (2017); „Годишен бюлетин на колективните монетни находки от България 1983-2016“ (2017); „Сборник Бяла черква“ (2018). От 2014 г. започва да издава и списание „Бяла черква”.

Фотокредит: доц. Н. Теодосиев