Звук

Чест – Веселин Зографов

Share Button

Умее да слуша, чува стъпките от въображението на режисьора. Харесва звука на челото, цуктромбона, бас китарата, саксофона и високите скорости. Завършва първа английска гимназия в София и учи кинорежисура в НАТФИЗ. Веселин Зографов записва звук на терен за документални, игрални и късометражни филми. След няколко дни отпътува за Унгария, където звукозаписва „Мама и другите шантавелии в семейството”. Обменяме мисли за работата му (звукозапис и звуков дизайн) над филма „Чест”, режисьор Павел Г. Веснаков, спечелил множество награди, сред които и Голямата награда на 36-ия Международeн фестивал за късометражно кино в Клермон-Феран.

Техниката
Филмът на Павел съм записвал с рекордер DAT, HHB 1000 – японски рекордер с много добри предусилватели; имаше и миксер преди рекордера, за да мога да смесвам отделните канали, четириканален миксер, портативен.
Това е много важно при звукозапис на терен – да си познаваш техниката, да знаеш кое как работи, защото има страшно много компоненти – микрофони, кабели, преходници, миксер, рекордер и ако нещо не работи, да знаеш къде може да е причината.
Важно е какво правиш с тази техника. Качеството на записа зависи от човека основно – може да имаш най-скъпия рекордер и да не направиш нищо.
В никакъв случай техниката не може да е самоцел – да кажеш: „Аз имам най-скъпата техника и затова съм най-добрият в звукозаписа.” Тези две неща са различни. Най-важното е да познаваш техниката, с която работиш, да имаш концепция за всяка ситуация и като знаеш какви са ситуациите, да знаеш как да ги запишеш.
На Павел стилистиката е много документална – на мен документалното кино ми харесва, имам голям опит с документални филми, които са ме научили много бързо в ситуации да взимам решения, да зная кое как трябва да го запиша, така че да звучи адекватно спрямо картинката, което е най-важно в случая.

Локациите
Снимахме 5 дни, локации: „кола”, „път”, „апартамент”, „летище”, „студио за татуировки”… За мен най-трудна беше „колата” – просто аз нямах шанс да присъствам на звукозаписа – работихме на сляпо, защото нямаше как да вляза в колата – по принцип колите, когато са в движение на собствен ход, са малко по-шумни, отколкото когато са на платформа и както се сещаш, ние нямахме платформа… Записвах звука, но нямах никакъв контрол, просто разчитах на някаква интуиция, нивата ги бях предварително настроил за самия път, след което целият диалог го записахме извън снимките, направихме wild track на диалога.

Хладилника?
Всички електроуреди бяха изключени – и после вече ги включих и записах отделно само тях, за да могат да се добавят, когато трябва да ги има. Целият звук от филма на Павел е от терен – хладилникът работи през цялото време на микса, който направихме после, даже има един момент, в който се изключва, за да настъпи пълна тишина, което е драматургично обосновано; телевизорът също – героят докато гледа футбол – всичките ефекти – записвани са отделно един по един – за да може после да се изгради сцената – защото ние като говорихме с Павел, знаехме кое кога трябва да бъде и просто си бяхме записали на терен всичко, от което имаме нужда за постпродукцията. Дори много от нещата сме ги разигравали само като звуци – „рибата”, „чаши”, „ходенето на актьорите”, за да може после да се добавят и да се смеси по-добре. Целият звук от филма на Павел е от терен.

Консумативи
Консумативи купувам от различни места и експериментирам, иначе ползвам част от нещата на Rycote; радиомикрофоните са ми по-стари, но на мене много ми харесва как звучат, производител е английска фирма, която се казва Audio Ltc. Последният рекордер си го взех от Англия, защото ми излиза по-евтино, отколкото в България да си го купя, дори с транспортните разходи.

Враг номер 1 на звукозаписа
Враг номер едно – не само на звукозаписа – може да бъде самият режисьор на собствения си проект, ако пренебрегне звука като изразно средство в проекта. И мисля, че това се случва страшно много в България и режисьорът не е враг номер едно на мен, защото хората, които са в час, знаят какво правят, звукът им е важен и не е някакъв мой каприз, когато отида някъде да записвам да е тихо или да изолирам някакви шумове, които не са приятни – това го правя с идеята филмът да стане добре. Всъщност ние всички работим, за да има накрая един хубав филм!

***
Имахме момент в сцената в кухнята, когато една жена – сградата беше кооперация – ходеше с токчета и аз ги чувах, но не спрях записа, защото трябва да имаш малко такт и усет за нещата – когато нещо много емоционално и силно се случва в сцената, не може да го прекратиш само защото някаква жена минава с токчета, това се оправя после в постпродукцията, но да прекъснеш актьора, е въпрос на преценка, да знаеш кога и къде можеш да спреш звукозаписа.

И още нещо
Това, което се опитвам да правя допълнително, е да записвам музика на терен за документални филми. Получавало ми се е няколко пъти и аз лично съм много доволен тогава – просто емоцията е голяма… Ти си вътре в този проект и докато снимате – ти си го изживяваш, виждаш ги хората – няколко пъти съм записвал музика и се е получавало много добре и след това винаги музиката е влизала във филма.
В България хората са музикални, винаги, рано или късно, се стига до момента, когато отнякъде се появяват някакви музиканти, които свирят на нещо или някой, който пее…