Звук

За Dolby Atmos

Share Button

Навлизането на стереоскопичната картина в съвременните филмови продукции се оказва подходящ повод за промяна на съществуващите до момента звукови формати. Макар и представен с известно закъснение спрямо други алтернативни решения, форматът Dolby Atmos бързо заема водеща позиция на пазара. Типично за компанията, новият формат има добра съвместимост към досегашните двуизмерни формати, като същевременно предлага редица нови елементи. Съвместимостта се осигурява, като миксът се разделя на два вида елементи: легла (bads) и обекти (objects).

Леглата представляват фиксиран брой звукови канали, като осем от тях съвпадат с досегашната 7.1 система. Към тях са добавени две легла за високоговорителите окачени в две редици на тавана. Така се образува своеобразна рамка, върху която се изгражда целия микс. Този фиксиран брой звукови канали (9.1) осигурява търсената обратна съвместимост с досегашните формати.

Обектите представляват звукови елементи, които се управляват с помощта на метаданни и се насочват към конкретен високоговорител или група високоговорители в зависимост от ситуацията в даден киносалон. Така се получава необходимата гъвкавост на възпроизвеждане, като звуковите канали на този етап могат да стигнат до 64, а в бъдеще е предвидено разширение до 128 звукови канала.

Dolby-Atmos-grafika_web

За да се достигне пълния потенциал на формата, Dolby въвеждат нови, допълнителни изисквания към киносалоните. За правилното възпроизвеждане на Dolby Atmos е необходимо, окачването на два реда високоговорители на тавана. Освен това се добавят още озвучителни тела в базисното ниво, които да допълнят наличните до сега. Те осигуряват плавно преливане от обкръжаващата среда към екрана. Друго ключово условие е всяко едно озвучително тяло в салона да може да възпроизвежда отделни звукови сигнали. В досегашните съраунд 5.1 и 7.1 формати, обкръжаващите канали се изпращат към няколко високоговорителя едновременно.

Всичките тези мерки са необходими за правилното възпроизвеждане на обектите. С тяхна помощ може да се пресъздаде точковиден звук, като се избере всеки един високоговорител в салона. Използвайки обекти, може допълнително да се разшири фронталният звук, като се изтегли филмовата музика в ляво и дясно, освобождавайки повече място за диалога в центъра. Разбира се, това е похват използван и до сега в двуизмерните формати, но поради големият брой високоговорители включени към съраунд каналите се получаваше нежелана дифузност.

Изпращането на част от дифузния звук и ранните отражения в горните две легла помага за много сериозно подобрение на цялостното впечатление от звуковия микс. Получава се по-голяма прозрачност и се подпомага разбираемостта на диалога. Разбира се, откриват се и нови възможности пред звуковия дизайн на филма. Убедително се пресъздават звукови събития във височина. Тук обаче изрично трябва да се спомене, че постигането на статични фантомни звукоизточници, между основните високоговорители и тези поставени на тавана, практически е невъзможно. Тази толкова често използвана стереофонична техника в хоризонталната равнина, за съжаление във вертикална посока не функционира.

автор: Калин Каралеев