Звук

loudness_wars_585x585-2

Loudness war в киното

Share Button

Вероятно повечето от нас свързват борбата за по-голяма гръмкост (Loudness war) с музикалния бизнес. Всъщност проблемът е много сериозен и засяга не само музикалния звукозапис, но и много други области. Той се състои в следното: спазвайки формално техническите ограничения (ниво на звука), възпроизведеният материал да звучи по-гръмко от останалите. Освен музикалните звукозаписи, друг подходящ пример за Loudness war са твърде гръмките телевизионни реклами, които у нас все още тероризират зрителите. Разбира се в световен мащаб има отговор на този проблем чрез новите стандарти ITU 1770 и EBU R128. Големите интернет платформи като YouTube и iTunes също прилагат нови правила за контрол на гръмкостта.

За съжаление ситуацията в киносалоните също не е оптимистична! Филмите стават все по-гръмки за сметка на едно от най-сериозните качества на звука в киното – неговата динамика. За разлика от музикалния звукозапис, Loudnesswar е сравнително нов проблем в киноиндустрията. Появата му се свърза най-вече с навлизането на файлово-базираната прожекция и отпадането на кинолентата като основен носител. Според DCI (Digital Cinema Initiatives) всеки DCP пакет може да съдържа до 16 звукови канала със съответната висока резолюция. С това отпада и необходимостта от кодиране на звука във формати като Dolby Digital или DTS. Така изчезва и контрола по веригата, по отношение на техническото качество на съдържанието и по-конкретно гръмкостта на материала.

Първи, които започват да злоупотребяват с липсата на ясен регламент по отношение на гръмкостта на звука, са производителите на реклами и трейлъри. Често те използват силно компресиран звук с много по-малка динамика и недопустимо висока гръмкост. Това принуждава собствениците на киносалони да намаляват усилването на системата поради многобройните оплаквания от зрителите. В резултат на това филмите започват да звучат тихо. Миксерите от своя страна също са принудени да смесват филмите на по-ниски нива на усилване на системата, за да избегнат риска от твърде тихи диалози и в крайна сметка се образува омагьосан кръг, като се губи все повече и повече от динамиката на филмовия звук и респективно неговото качество.

За разлика от музикалната и телевизионната индустрия, в киното решението на проблема е сравнително лесно. Изисква се единствено връщане към утвърдените във времето норми, въведени още през 70-те години с появата на формата Dolby Stereo. Изискванията са студията за финално смесване и киносалоните да бъдат еднакво калибрирани, така че при степен на усилване 7 на системата да се постига звуково налягане от 85 dB SPL при ниво на звуковия материал от -20 dBFS. Това ниво на звуквов налягане е напълно достатъчно за диалозите, като над него остава резерв от 20 dB за звуковите ефекти, които трябва да звучат впечатляващо силно. Затихването на системата с примерно 10 dB, принуждава миксерите да смесват диалога с ниво около -10  dBFS, което остава много малък резерв за сцените със силни звукови ефекти. За да могат те да изпъкнат над диалога е необходимо да бъдат силно компресирани, което неизбежно води до изкривяване на звука и загуба на качество. Най-вече се губи естествеността на възпроизведения звук, която ни дава голямата динамика.

Разбира се в днешни дни трябва да бъдат отчетени и други обстоятелтва, като например преобладаващият дял на прожекции в мултиплекс кина. При тях колкото и да е добра изолацията има прослушване между салоните и е напълно възможно много тиха сцена от филма да съвпадне с екшън сцена в съседната зала. Това разсейва зрителите и оставя неприятно впечатление. За да се избегне подобен сценарии, миксерите умишлено намаляват динамичния диапазон на своята работа и се лишават от ценни творчески възможности. И все пак при спазване на вече описаните норми, може да се запази приемлива динамика на възпроизведения звуков материал.

Войната за по-голяма гръмкост в киното е факт и прекратяването и е жизнено важен въпрос. Опитът показва, че този проблем има спираловиден характер и се разраства изключително бързо. Необходими са решителни действия за запазване на едно от най-хубавите неща в киното – неговият качествен звук!

Автор: Калин Каралеев