DOP

4.16

Found: носителят на 3 награди “Emmy” Калин Иванов

Share Button

Уеб сериалът за живота на актьорите в Ню Йорк – “Lost & Found, NY“, неусетно завладява с прецизната игра на актрисата Ванина Кондова (създател, сценарист и съ-режисьор на сериала), с динамична драматургична структура (в която се преплитат елементи от различни формати), изобретателни режисьорски решения (съ-режисьор е Калин Иванов) и визуална атмосфера, която със своя философско-романтичен привкус, трябва да признаем, се оказа отправна точка за интервюто с оператора Калин Иванов.

IMG_2658

Главният оператор на сериала “Lost & Found, NY”: Калин Иванов

35mm.bg: Калин, моля, разкажете с какво се занимавате в момента, какво сте учили? 

К.И.: Аз съм отговорен оператор и продуцент в нюйоркската обществена телевизия CUNY-TV (channel 75). Работя по разнообразни публицистични, културни и научни предавания, за които получих признание от телевизионната академия. Работата ми в CUNY-TV досега ми е донесла 3 награди EMMY, както и Communicator Award и Telly Award. Тази година имам 3 номинации за EMMY – една като продуцент и две като оператор и сега стискам палци за церемонията през април.

С Ана (Ана Атанасова) имаме и продуцентска компания, с която реализираме наши филмови проекти. През последните години ко-продуцирахме няколко късометражни филма, а за последните две години с Ана режисирахме два късометражни филма. Първият, „Hello“, беше селектиран на фестивала в Портланд, Орегон и представянето му там мина много успешно. Новият ни филм, „Freaky Forest“ заснехме в България през 2017 г. и сега работим по постпродукцията. През 2017 г. съвместно с Ванина Кондова реализирахме и първия сезон на уеб сериала Lost & Found, NY.

В последно време удоволствие ми доставя да бъда жури. В момента съм жури на кандидатурите за EMMY Awards в други региони. В началото на годината оценявах филми за Film Independent Spirit Award, а преди две години бях поканен за жури на Ранно Пиле – международен студентски фестивал в София.

Преди да дойда в Ню Йорк, завърших Операторско Майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Георги Карайорданов. В България работих в телевизионните предавания „Ку-Ку“ и „Каналето“.

През 1998 г. дойдох да уча в Ню Йорк, където завърших Master of Arts in Television Productions в City University of New York.

В последно време се увличам по снимане с дронове.

35mm.bg:  Как решихте да изберете тази романтично-филмова тоналност за Ню Йорк за уеб сериал (частично риалити)?

Episode2_Stills_25

К.И.: Аз живея в Ню Йорк от близо 20 години и се влюбих в този град от пръв поглед. В него винаги има много енергия и предлага нещо ново всеки ден. Разбира се, ако си тук като турист, ти успяваш да видиш само едно от лицата на града, и то за кратко. Когато поживееш малко повече, откриваш колко много може да ти даде този град.  От друга страна, в него не се живее лесно и понякога би могъл да бъде доста изморителен. Такава беше и идеята ми за атмосферата на Lost & Found: ту се „намираш“, ту се „изгубваш“ в града. Разбира се, че не може всеки ден да е слънчево, но и не може все да вали.

35mm.bg:  С какви технически средства я постигнахте – камера, обективи, кадрите от движение, какво осветление… Сам ли снимахте?

К.И.: Аз бях зад камерата, но имах и асистенти. Освен оператор аз съм и съ-режисьор на сериала. С Ванина и продуцентския екип (Ана и Дария)  създадохме и подробни сторибордове преди да започнем и това ни помогна в продукцията да сме фокусирани. Снимах с CANON DSLR камера и използвах обективи на Canon: 24-70 f/2.8 и 70-200 f/2.8, и на Nikon: 50 f/1.8 и  85 f/1.8. Исках да съм възможно най-мобилен, за да може бързо да преминаваме от една локация на друга. Осветлението ми се състоеше от LED лампи на батерии, Rifa soft light, отражатели и моето най-голямо откритие – Angler LED Light Tent, превърната в осветително тяло.   За кадрите от движение използвах monopod, но го използвах като steadycam. За заснемането на сцената в театъра използвах DJI Osmo, което надмина очакванията ми. Подходът ми към визуалната концепция на сериала беше камерата да е свободна, флуидна и да се движи, и затова всички кадри са заснети от ръка.

IMG_2763

Episode3_Stills_8

35mm.bg:  Предизвикателствата около заснемането на сцената с плъха в метрото? Как успяхте да я заснемете (02:13)?

К.И.: Това не е обикновен плъх, а холивудски. Намерихме го онлайн в един магазин за реквизит в Лос Анжелис. Нашият майстор по специалните ефекти беше Дария. Тя създаде устройството, с което да го управляваме – две въдици и много прозрачна корда. Денят за снимки също не беше случаен – снимахме на Хелоуин. Тогава целия град е пълен с костюмирани хора и никой няма да задава много въпроси, ако  види група хора с въдици и закачен на тях плъх. Избрахме една станция на метрото и започнахме да снимаме. В началото не се получаваше много добре, но постепенно налучкахме как трябва са се управляват въдиците. Тогава Дария извади тайното си оръжие – фенерче, с което светна плъха, за да наподоби искрите от електричеството. След два дубъла бяхме готови! После в постпродукцията изтрихме кордите. Оставаше само да заснемем жив плъх, който да наподобява холивудската ни звезда. За щастие метрото на Ню Йорк предлага разнообразие от тези гризачи.

35mm.bg:  Най-трудната сцена за заснемане?

К.И.: Най-предизвикателна за снимане беше сцената с кошмара в театъра от 5-ти епизод. Двамата с Ванина искахме целия епизод да е по-различен, защото в него героинята ни се доближава най-много до мечтата си да е на сцена. Искахме да използваме дълги кадри, в които камерата да следи действието. Тогава ми дойде идеята за преминаването от обективна към субективна камера в рамките на един дълъг кадър. Направихме доста репетиции с актьорите, защото сцената изискваше много добра синхронизация и хореография. Това беше и сцената, която ми достави и най-голямо удоволствие.

IMG_2148

35mm.bg:  Как протичаше организацията на снимките? Трудно ли се взима разрешение за снимки в метрото, парка, другите Ню Йорк локации?

К.И.: В Ню Йорк се снимат страшно много филми. Градската администрация е благосклонна в издаването на разрешителни за снимки и дори има програми за поощряване на продукции, снимани в града. Има локации, които категорично изискват разрешително, като например наскоро снимах на „Таймс Скуеър“, за което ни трябваха няколко разрешителни. За уеб сериала за много от локациите не се налагаше да искаме разрешително, защото бяхме малък екип и нямахме нужда от електричество, охрана, паркинг и т.н. На обществени места в Ню Йорк, ако се снима без статив и нямаш много оборудване, не се налага да искаш разрешение от града. Винаги отивахме на снимки максимално подготвени и се опитвахме да заснемем всичко много бързо. За повечето интериори успяхме да намерим много качествени локации. Собствениците на тези места харесаха проекта и максимално ни сътрудничеха. Например книжарницата от 4-ти епизод е единствената специализирана книжарница за пиеси в Ню Йорк и въпреки култовия си статут, Drama Bookshop отвориха вратите си за нас на доброволни начала.

Като цяло нюйоркчани се радват, когато видят снимачен екип. Опитват се да помагат, като не ти пречат много. Важното е да не пречиш и ти на движението на хора и трафик.

И да прилагаш старата кинаджийска максима: „По-добре да искаш извинение, отколкото разрешение.“

IMG_0146

“Винаги отивахме на снимки максимално подготвени и се опитвахме да заснемем всичко много бързо. “

 „Lost & Found, NY” печели награда за Най-добър епизод на Евразия Филм Фестивал в Москва, полу-финалист е на Сине Фест в Лос Анджелис, получава номинация за най-добра женска роля на фестивала TMFF в Глазгоу и е в официалната селекция на Сефалу в Палермо, Ларго Филм Фестивал в Швейцария и Рома Синема в Рим.

IMG_3879

 

Фотокредит: BookVa, ArtVanguard,  “Lost & Found, NY” web series